Catharsis / Катарзис

by Outrage

/
  • Streaming + Download

    Includes unlimited streaming via the free Bandcamp app, plus high-quality download in MP3, FLAC and more.
    Purchasable with gift card

      €7 EUR  or more

     

  • Compact Disc (CD) + Digital Album

    Includes unlimited streaming of Catharsis / Катарзис via the free Bandcamp app, plus high-quality download in MP3, FLAC and more.
    ships out within 5 days

      €10 EUR or more 

     

  • Compact Disc (CD) + Digital Album

    Includes unlimited streaming of Last Chance / Последен Шанс via the free Bandcamp app, plus high-quality download in MP3, FLAC and more.
    ships out within 5 days

      €10 EUR or more 

     

1.
Под черно небе, освирепели хора разкъсват с нокти гниеща плът. Колко още ще издържим сред глутница вълци преди да ни изядат? Предадохме всички свои герои, няма спасение! За предател присъдата е СМЪРТ. Земята под нас тихо стене. Дано един ден да ни простят. Не е нужно да повтаряме стари грешки. Да се правим, че всичко е наред. Потънали до дъно в егоизъм, всеки за себе си такъв е редът! Няма възпитание, няма респект. Обвивката е важна, в главата смет. Всичко разбираме, но нищо не знаем. Стремим се да избягаме вместо да се осъзнаем. Колко дни ни остават? Колко нощи над нас ще греят звезди? Децата превръщаме в безмозъчни роби, Дано един ден да ни простят.
2.
Притиснат до ръба не могат да ме пречупят. Излъган съм, но все още вярвам. Говорят зад гърба ми, но не ми пука. Кой си ти, и от какво се страхуваш? Злоба, алчност и агресия, безмислено е да живееш така. Да гледаш само за себе си, и чуждото винаги да броиш. КОНТРОЛ душевен контрол! Писна ми да виждам измъчени лица. Загубили контрол над своята душа. Интриги, лъжи, лицемерие и страх. Объркваш се сам, оплиташ се в тях. В калта нагази, излизаш чист. Далече стигна, но се връщаш. Дупка без дъно в капан си сега. Брадва се смее над твоята глава.
3.
Лъжа 01:11
Аз се помолих за твоята душа, а ти се почуди и това не проумя. Криеш се вечно зад грозни лъжи, че ние сме виновни а не самият ти. Всичко било е по твоя вина правиш си схема, а сам се прееба. Нямаш приятели, нямаш респект оставаш си сам със злобата в теб. Една лъжа е твоят живот! До вчера бяхме като един, но в трудни моменти изчезваш като дим. Минаваха години и всичко се разбра, че сцената за теб била е една игра. Правиш се на голяма работа, но излъга хората подали ти ръка. Няма място за позьори като теб, сложи си нова маска, върви по своя път!
4.
Спомен 02:14
Черни мисли потънали в спомени. Лишени от смисъл, дълбоко затворени. В очите кръвта пулсира, а умът ти се свива. Пречупва се през светлината, навива се като змия. Денят се превръща във вечер, луната те вика. Луната днес е червена, луната те вика. Позна ли се в тъмнината? Затвори очи, спомни ли си? Раздвоен между два свята ИЗБЕРИ, ИЗБЕРИ, ИЗБЕРИ.
5.
Моят път е моят грях, моят свят са моите мисли, аз съм човек и ще се боря, за моята идея, за начина ми на живот. ЗА МОЯТА ИДЕЯ, ЗА НАЧИНА МИ НА ЖИВОТ. Нямам нужда от телевизия, от порно политика главата ме боли, заразни медии облъчват народа с мазни устни и изцъклени очи. ЗА МОЯТА ИДЕЯ, ЗА НАЧИНА МИ НА ЖИВОТ. Няма да коленича на кръвожадните да пият кръв. Светът ми е съвсем различен, несготвен в калъп.
6.
Разум 02:08
Няма да спра все да гледам напред. Подреждам в хаоса своя си ред. Бързам, изтича житейски пясък. Сърца от стъкло се разбиват с трясък. Няма ли разум, няма свобода! Няма ли чуство, няма свобода! Стремиш се в живота да оставиш следа. Нищо, че малка и бледа е тя. А след смъртта ти ще те забравят. Знай, че само добрините остават.
7.
Посока няма пътя, който е пред нас. Душите ни са сенки, а сърцето е компас. Ръцете ни лопати, копаят гроб в който ще положим спомена за нашия живот. Кръстове върху гробове в редици, на прокажени души, опитват да напомнят, че никога не сме били и там в тъмнината... Посока няма пътя, заради това което е в нас. А сенките ни в калта под нас се смеят. Цял живот потъваме надолу, а мислим че вървим напред. Посока няма пътя, който е пред нас. Душите ни са сенки, а сърцето е компас. Ръцете ни лопати, копаят гроб в който ще положим спомена за нашия живот.
8.
Непукизъм и злоба расте, отгледана от минали години. Посята като цвете, полива се, за да не загине. И всеки има избор, сам избира своя път. И всеки има избор, не е нужно да търпим. С присвити устни шепнеш, Жив съм, но във времето ще горим! Потискаме всяко престъпление, за сляпо бъдеще и крехък мир. Слугите сега сме ние, стадо овце а вълк е наш пастир. Сблъсъкът е неизбежен, един за всички, всички за един. Няма да търпя да ме мачкат. Няма роб да бъда в страхове. От фалшивата система на Зверовете, ще заровят зурла в калта. И всеки сам избира своя път...
9.
Отрова 03:59
Защо се затварят очите ти? В тишината на нощния хлад, когато празнотата пронизва душите ни разпилени и отдавна забравени. Защо се отпускат ръцете ти? В последния фалшив празен танц, когато в тишината рисувам себе си разпилени и отдавна забравени. Защо не намирам отговор в сивотата на този живот? Черни са станали нашите спомени. А смисълът, който отнема красотата на този живот е краят за нас фатално изтъркан. Приканваш ни към себе си, разпилени и отдавна забравени. СМЪРТ, СМЪРТ Чернобог ти осъди ни! Сега събираш реколтите, разпилени и отдавна забравени...
10.
С всяка крачка все по-трудно вървя. Бях затънал до коленете, опитвайки да продължа напред. За нова битка, до последен дъх. С всяка глътка въздух, е мое ново начало. По пътя който избрах да стоя изправен срещу всичко. Няма да се предам, да живея както искам. Зная, че не съм сам в посоката която избрах. За нова битка, до последен дъх.
11.
Събуждаш се сутрин, нов красив ден Излизаш от вкъщи и виждаш човек, бърка в казана за парче хляб. А до него на стената плакат гласи: “всички сме равни и умираме равни“ поредната ирония в един фалшив свят. Празни обещания, лъжливи дела. Изгубили смисъл, превърнати в прах. ТОВА Е РЕАЛНОСТТА! Изоставен, отхвърлен, осъден на смърт, не плащаш ли данък вън на студа. За избори важен, всеки един за няколко хапки купуват гласът. Обещания празни, красиви слова, но човек се блазни да бърка в меда. Бедно живееш и нямаш пари, в боклука се ровиш принуден си ти. Объркано е всичко, сбъркан е светът, ден за ден живееш, ТОВА Е РЕАЛНОСТТА! Продаден и захвърлен, ненужен, претопен маркиран, че си болен, СДЪВКАН И ИЗПЛЮТ!
12.
Понасяме удар след удар, и пак се повтаря. Нима нищо не се промени за всичките тези години? Оставихме се по течението, събирахме само злоба и жлъч. Загубихме равновесие, изградиха пред нас стена. Пречупиха духа ни, живеем в лъжа. Позор, илюзия, контрол от властта, психически тормоз, фалшива свобода. Депутата в парламента закони пак реди. Кокала не пуска, трябват му пари. Лъже и краде, достойнство нямаш ли? Медиите и те слугуват сутеньор са на властта. Отрова всички всяват, паника и долнопробната лъжа. Създават илюзия, погрешна представа. Дълго време търпяхме всичко това, дойде време да надигнеме глава, бунт срещу неправдата да изградим, геноцид срещу човека да потушим. Нека всеки от нас маската да свали, да застанем един до друг, да се обеденим, за нашите деца, за по-добър живот, да порастнат свободни, а не като РОБ!
13.
Времето ни изтича, и губим всеки наш миг. Докоснеш ли земята, ще усетиш как тя скърби. Изгубихме достойнство, спечели алчността. А играта ни на Бог потъна, И СЕГА... Продава се всичко и има цена. Тотално невежество, нарочно поддържа се. ИЗМИСЛЕН СВЯТ, ИЗЛЪГАН ЖИВОТ. Много път извървяхме. СТИГА! Аз бях до тук! Разделени в изолация, да не бъдеш чут ти от друг. Алчността заслепява и предава своя цвят. Заразени с омраза, ще мутира И СЕГА... Достигнахме дъното, непосилно е да се живее така. Причината е в нас, заблуда, това не е съдба! А демона който е в нас те докосва и кърпи лъжата.
14.
Изтинал от чувства, смирен се оглеждам в тъмната вода. Не помня минало, не виждам настояще, отражение на моето лице. Може би не виждам, може би съм сляп, отровен отвътре без капка угризения. Прегазих всичко, избягах от този мръсен свят. Не оставих нищо, изгарям в моят ад. Демоните на съня, сега са отключени. Бягах в тъмнината, но стигнах до ръба на моите страхове. Останах с отворени очи, взирам се в залеза и началото на утрешния ден. Може би не виждам, може би съм сляп, отровен отвътре, БЕЗ КАПКА УГРИЗЕНИЯ. Прегазих всичко, избягах от този свят БЕЗ КАПКА УГРИЗЕНИЯ...

credits

released September 1, 2019

recorded in Playground Studio, Varna by Atanas Matchev and Todor Vojnski
Mix and Mastering: Marius Costache - Studio 148 Bucharest
Album and Merch Artwork Galen Zhelyazkov

license

all rights reserved

tags

about

Outrage Varna, Bulgaria

OUTRAGE was established in Varna, Bulgaria in 1996 and since then they have become one of the most promising and consistent bands on the scene.

contact / help

Contact Outrage

Streaming and
Download help

Redeem code

Report this album or account

If you like Outrage, you may also like: